Уважаеми колеги, деца, ученици и родители,
Има дати, които се вписват завинаги в летописната книга на всеки народ. Те оставят своите следи в националната памет, разкъсват времето на епохи, извисяват се и проблясват с пламъка на мълнии в тъмнината на миналото.
Трети март – датата на дълго мечтаната свобода на България, се е превърнала в ден, на който си припомняме дългия път, изминат от нашите предци, за да извоюват най-святото за един народ – свободата. Апостолът определя тази свобода като светлина, която може да се роди при определени условия.
На 3 март преди 143 години възкръсва България.
Възкресението се ражда от пепелищата на Перущица, Брацигово, Стрелча, Панагюрище, Клисура. Сред костите на хилядите избити жени и деца в Батак и Бояджик. От саможертвата на Ботевата чета. От хилядите знайни и незнайни борци за свобода, предпочели смъртта пред унижението да се предадат на башибозука по време на епичното Априлско въстание.
„20 априлий 1876 година. Съдбоносният изстрел в Копривщица възвестява началото на Априлското въстание. Една знаменателна дата в новата ни история. На този ден, след близо петвековно покорство, набрал сили и кураж, българският народ обявява тотална война на Османската империя. Това е началото на края. Дързостта, готовността за саможертва и политическата находчивост надмогват превъзходството на противника, за да трасират пътя към победата в неравни битки и тежки изпитания. Този ден с основание може да се смята за истинския рожден ден на съвременна България.” С тези думи акад. Константин Косев определя Априлското въстание не като погром, а като триумф на стремежа за свобода. Българският въпрос за първи път излиза категорично на международната сцена. Нашите предци събират симпатиите на целия цивилизован свят.
Руският народ не се страхува от жертви в името на вярата и братството, казва ген. Скобелев. Под знамената на руския император Александър ІІ воини от много народи полагат кости за нашата свобода. Поклон пред шепата родни спартанци, които се бият при Стара Загора и отстояват Шипка.
Уважаеми колеги, деца, ученици и родители, нека да знаем за извършените подвизи, нека да помним посланията, които са валидни и днес и се учим от тях! 3 март не е празник, а съдба! 3 март е денят на българската признателност към стотиците хиляди герои, дали живота си за българската свобода! 3 март е символ на нашата вярност към българските корени! 3 март е знак за почит и преклонение пред България, която носим винаги в сърцата си.
Нека не забравяме, че свободата няма цена и означава… бъдеще
Жана Георгиева-главен учител в 63 ОУ“Христо Ботев